| 2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих. | |
| 3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления. | |
| 4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави, | |
| 5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха. | |
| 6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете. | |
| 7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват: | |
| 8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него. | |
| 9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди, | |
| 10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог. | |
| 11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник. | |
| 12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха. | |
| 13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве. | |
| 14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми. | |
| 15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта. | |
| 16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми. | |
| 17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат. | |
| 18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие. | |
| 19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. | |
| 20 Избави от меч душата ми, Живота ми от силата на кучето. | |
| 21 Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал! | |
| 22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля. | |
| 23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство. | |
| 24 Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него. | |
| 25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят. | |
| 26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно. | |
| 27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите; | |
| 28 Защото царството е на Господа, И Той владее над народите. | |
| 29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си, | |
| 30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение. | |
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
|
"Не моята воля, но Твоята, Боже, да бъде чрез мен."
1 За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар